Взето от www.hcxbg.hit.bg.
Статия на Christopher Jones, вокалист на, несъществуващата вече, група Verbal Assault. Статията е по повод изложбата на снимки от хардкор и пънк концерти- "More than a music", проведена в Baracke, Германия от 30-ти април до 15-ти юни 2002г.
It's more than music
More than a new dance
More than fashion
More than a posed stance
It's more than music
It's something to live life with
Beyond cheap slogans
An act of love, an attempt to give
We have seen a lot of kids drift away
And now they're gone
But new blood and old ideals
Help keep our vision strong
It's more than music
It's our life
Verbal Assault, "More Than Music" (1987)
"...Във всичко това имаше нещо,което аз не разбирах,то дори по някакъв начин не ми харесваше.Но аз осъзнах,че това са едни идеали,за които си струва да се бориш..."
-Джордж Орлуел,"Почит към Каталуния" (1938)
Урт (един от организаторите на изложбата "More than a music") ме попита какво мисля по въпроса "пънк и хардкор: повече от просто музика?". По-горният текст съм написал преди повече от 15 години, а групата, с която съм свирил песента, не съществува отдавна. За това тук ще говоря само за себе си. За мен, както и за много хора с преживявания като моите, съм сигурен, че отговорът е един - да. Беше повече от музика когато започнахме да свирим, когато издавахме албуми и сега също е повече от музика, защото всичко, което ме вдъхновяваше преди, все още ме вълнува.
Когато аз и моите приятели навлизахме в тази музика, беше много по-трудно да я откриеш. Чувал си за нея от малки фензинове, от размяна на аудио касети и от уста на уста. Това е много важно. То значи, че вече имаше отдаденост към този вид музика и идеите, които разпространяваше тя...не можехме просто да пуснем радиото или да отидем до местния музикален магазин, за да чуем това, което ни харесваше.
Групите, които слушахме не наблягаха на техническото майсторство (въпреки,че много от тях бяха доста добри). За нас това, повече от всичко друго, беше покана да грабнем по една китара и да се пробваме - да бъдем участници, а не зрители. Използвайки оборудването на наши приятели, ние правихме примитивни кавъри на любимите си песни. Трудно може да се опише радостта, когато разбереш, че и ти можеш да вършиш това. Заради това и шумът, който се носеше от мазето на родителите ми, беше както яростен, така и весел.
Турнетата с Verbal Assault бяха това, което наистина отвори очите ми (както прави всяко едно добро пътешествие) и ми даде истинска представа за това какво може да бъде хардкор сцената. Натъпкани във един ван, обикаляйки Северна Америка (и в последствие Европа), просто нямаше начин музиката да не се превърне в наш живот. Когато някакви хлапета ни канеха да свирим в остарели помещения в задръстени градчета на САЩ или пък когато стояхме до късно вечерта, спорейки за политика с издател на фензин по време на турне в Европа, духът и съпричастността бяха винаги с нас (както и по едно място за спане на пода). Бяхме свидетели на това, как хората създаваха една субкултура със собствените си ръце, само защото вярваха в това. Цитата от Орлуел в началото е от престигането му в Барселона, за да се бие на страната на социалистите в Гражданската война на Испания, защото е смятал, че работническата класа там е подтискана. Разбира се, за нас залозите никога не са били толкова високи. И все пак турнетата, които правихме имаха същият ефект над мен - аз знаех, че това там бяха "идеали, за които си струва да се бориш".
След разпадането на Verbal Assault аз така и не отидох в друга група и честно казано не съм имал желание, да го направя. В тези дни не ходя по много концерти и не си купувам нова музика, въпреки че все още поддържам връзка със старите си приятели и се старая да запазвам материалите на групата, за да не бъде забравена. Предполагам, че аз съм един от онези, които са се "оттеглили".
Но дори и от днешна гледна точка смятам, че всичко това е много повече от само музика. Аз все още пазя повечето от идеалите на сцената, от която бях част толкова дълго време - реален поглед върху политическитe събития, които ни заобикалят, културна и икономическа независимост, непотдържане на по-грозните аспекти на консуматорското общество. И най-вече това, че винаги е по-добре да изкажеш мнението си, вместо някой друг да го направи вместо теб.
Силно се надявам, че снимките на тази изложба, хората,които са ги правили, самите групи, хората които ходят по концерти, всичко това все още е нещо повече от музика: свежа кръв, стари идеали и силен характер.
Кристофър Джоунс, Април 2002.