„Данданията започва в средата на `70-те", а близо тридесет години по-късно Нови Цветя са все още на линия и все още неразделна част от българския пънк, каквато са били и преди. На разпит е подложен Иван Попов или за по-кратко Джони, фронтмен на култовата кюстендилска група, а интервюто е взето на 27-ми ноември 2007-ма. Приятно четене.
Така, вкарай първо няколко уводни думи за бандата, защото колкото и дълга история да имате съм сигурен, че все ще се намери някой, който не ви знае.
Джони: Данданията започва в средата на 70-те. Въоръжени с подръчни средства се правим на Purple, Slade и т.н. Резултатите са повече от комични, но на нас ни е готино.
Проблеми в даскалото-за коса по-дълга от 2 см стрижат нула номер, заплахи за изключване. Въпреки строгата цензура малко по-късно чуваме две-три пънк парчета и направо пощръкляваме - това е звукът, това е музиката! През 1980 за пръв път включваме китарките на ток, имаме и комплект барабани - сто процента DIY. Оборудваме нашата лятна кухня (стаичката) като репетиционна и купона продължава. Съчиняваме безброй парчета, през групата минава почти половината Кюстендил. Постоянни и неизменни досега остават И.Попов (демек аз) - китара и глас и В.Стоичков -бас и глас. И дума не може да става за концерти и публични изяви. На всяка крачка милиция ни мачка. Неприятности с партийни секретари и квартални ОФ организации. Всичко което ни харесва е строго забранено. Бичим в стаичката почти всеки ден. Към края на 80-те участваме във фестивал на художествената самодейност и хепънинг на Р.Саздов.След това - обяснения в милицията, плашат ни с изселване. Идва 10 ноември, комунизмът си отива, участваме на доста концерти - София, Кюстендил. Към `95-та нещо взе да ни писва, прибираме се в репетиционната и почваме да записваме. Така до сега.
Как дойде идеята за Нови цветя в такова време, когато пънкът е бил толкова трудно достъпен тук в България?
Джони: Не само трудно достъпен - напълно невъзможен и направо забранен у нас. Партията и милицията зорко бдяха да не станем жертви на западно влияние, вражеска пропаганда и упадъчни боржуазни идеологии. Все пак Кюстендил е на 20 километра от границата, радио Скопие се чува идеално, бяхме добре осведомени какво се случва по света. Слушахме парчета на Stranglers, Clash, Ramones още през есента на `77. Не ни оставаше нищо другор грабнахме китарите и почнахме да се дерем - никаква идея, никаква философия, нищо специално. Всичко идваше от само себе сил Музика, текст - няма проблеми, импровизирахме на момента.
И как продължи историята ви по време на социализма, изобщо как успяхте да се задържите като група през този труден период?
Джони: Историята продължи по следният начин - измайсторихме по-яки усилватели, а съседите побесняха и взеха да ни юркат с милиция. Досаждаха ни известно време, но след като звукоизолирахме "стаичката" и се барикадирахме вътре ни оставиха на мира.
Временно. А иначе соц-периода си беше дяволски шибано труден. Бачкаш в завода за 100 кинта без всякаква перспектива, ако не си партиец или свой човек. Манифестации, знамена, мъкнеш огромни портрети (познай чии). Съветски филми, съветска блудкава естрада, малко диско, заведенията затварят в 22:00. Китари, барабани, rock'n'roll са единственото спасение. Трябваше да реагираме по някакъв начин. Да бъдем нещо друго.
Разпадането на групата?
Джони: Никога не сме се разпадали. Така си съществуваме от край време - индивидуално и самостоятелно. Един насам, друг натам, но когато се натрупат достатъчно нови парчета се събираме и записваме. Ако ни е кеф участваме в концерти. Примерно с UK Subs.
Активизирането ви последните години?
Джони: Освен че се събраха достатъчно нови парчета важен фактор беше и Ивайло от AON. Казаха си думата новите технологии, окаяното състояние на местното население и всички простотии наоколо.
Очаквал ли си да има такъв интерес към "Радиация" и групата като цяло?
Джони: Нищо не съм очаквал. Хората се интересуват от Азис и Китаеца, някакви острови, някакви риалити театрални постановки. Все пак радвам се че има интерес.
Винаги съм се чудел за историята в „Тиха лятна вечер" и вдъхновена ли е тя от някакви реални преживявания?
Джони: „Тиха лятна вечер", а и 99% от парчетата са по действителни случки. Всичко това ми е минало през главата. 1% - скапано въображение.
Слушал ли си кавъра на „Радиация", който испанците Defecto Humano правят и мислили ли сте за някаква съвместна работа? Може би общ диск?
Джони: Имам оргиналния диск на Defecto Humano - подарък от Айтор. Вече записахме с него „Sex & Violence" в стаичката през август. Като дойде за xmass ще драснем и още парчета. Има идея за сплит.
Скоро издадохте и втори албум, как вървят нещата с него от към търсене, може би интерес от чужбина?
Джони: Напук на здравия разум и свободната пазарна икономика излезе и втори диск на Цветята. Защо го нарекохме "Земен рай" е повече от ясно. Включихме и три парчета на Фичето от Псевдохор. Получи се интересна компилация. Има покани за участия навън, но засега отказваме. Ако случайно някога се съберем на едно място, по едно и също време, ще има концерти. За търсене и продажби какво да кажа - без промоции и участия е трудно, а и без това никой не купува музика в България. За пънк да не говорим. MP3 UBER ALLES! Бедни хорица ,теглим и ние...
А всъщност от къде идва името Нови цветя и какво символизира?
Джони: Мимикрия, нали се сещаш. Нови цветя - безлично и безобидно. Така успяхме да участваме в цели два концерта преди 89. Никой не очакваше Нови Цветя да забиват гнил, дърводелски пънк. После се усетиха но, беше вече късно.
Абе направо ми се драйфа от това име.
Мнението ти за българската пънк сцена в момента и някакви банди, които може би са ти направили впечатление?
Джони: Разбира се че родната сцена живо ме вълнува. Ето ти веднага няколко имена - Класова омраза, Т.В.У., Момчета с кубинки...има още много, това е надеждата! Ако говорим за хардкор - Last Hope - номер 1!
И последно, идеи за някакви участия на живо идната година?
Джони: Творческите планове за 2008 включват бавна и мъчителна екзекуция на някоя поп-фолк знаменитост - майтап!
В интерес на истината ние не сме концертна група, ние първо издаваме дискове, а след това даваме интервюта. Нищо не се знае ,всичко е възможно, дори концерти. Едно е сигурно - ще има и трети албум. Безумието продължава!
На финалната права сме, нещо с което да закриеш?
Джони: Тука на финала даваме всичко от себе си:
Пикай в градината, полей цветята,
за да им се радват утре децата.
Пикай в градината, докато е тъмно,
защото след малко пак ще се съмне.
И.Попов (Джони)
.JPG)
