Александър Бояджиев, Сашо или Чикo, както е познат в хардкор средите е един от най-големите радетели за просъществуването и развитието на това движение в България. Освен вокал на небезизвестните Last Hope, сочени за може би най-успялата хардкор група у нас, Сашо е и главна фигура в Re-Act, промоутърската организация довела в България колоси в световен мащаб, като Murphy's Law, Agnostic Front, 25 Ta Life, Madball и Stampin' Ground. Паралелно с това Чиката е съ-организатор и на най-голямото ежегодно хардкор събитие - HARDCORE X-MASS. Сега около месец след приключването на поредното европейско турне на Last Hope, малко след излизането на сплита на страничния му проект С4, разговаряме със Сашо за групите, стрейтейджа и за Сцената изобщо...
Здравей Сашо, би ли ни разказал по-подробно кaк премина 2005-та за Last Hope?
Сашо: Тази година първо започнахме с мини-турнето с Agnostic Front, след това лятото бяхме съпорт на европейското турне на Murphy's Law за един месец и есента пак тръгнахме за по-малко турне, заедно с още една група от нашия немски лейбъл Supehero Records - австрийците Bounz The Ball... Тогава за съжаление претърпяхме неприятен инцидент и се наложи да прекратим турнето преждевременно и да отложим всички останали концерти за следващата година... В момента работим усилено върху материала за новият ни албум и в общи линии това ни е приоритета сега - имаме много добро предложение за ново турне през Февруари и Март 2006-та, но още не сме сигурни дали ще го приемем, защото сега наистина най-важното ни е да завършим работата си върху новите парчета и след това съответно да запишем този албум, за който говорим от толкова време.
Чувстваш ли се доволен от отклика на чуждата публика?
Сашо: Да определено, с всеки следващ път нещата стават все по-благопрятни за нас, включително и като реакция на публиката - особено на местата където свирим за втори или трети път... Благодарение на тези турнета и концерти, вече има доста места, където публиката ни познава и въобще може да се каже, че успяхме да "прокараме" името Last Hope в ъндърграунд хардкор сцената на централна и западна Европа, най-вече в Германия, Австрия, Холандия и Белгия
Би ли ни разказал за страничния си проект С4? Как започна всичко?
Сашо: C4 е новата ни група, в която свирим аз и Косьо (барабаниста на LH), Павката басиста на Т.В.У. и Емо китариста на Switchstance. C4 първоначално възникна като страничен проект, в които исках да свирим и разработим някои мой идеи за песни, доста по-мелодични и пънкарски, които няма как да се впишат в "репертуара" на LH - в последствие обаче нещата така се развиха и всички много се ентусиазираха, и в един момент С4 се превърна от страничен проект в нормална група - всеки дава идеи и въобще нещата потръгнаха много добре. Направихме доста яки парчета и имахме възможността да свирим на няколко силни концерта - където пък реакцията на публиката беше положителна! Записахме тройния сплит с ТВУ и Switchstance "Sofia Streets", който е в обръщение от съвсем скоро и смея да твърдя, че очакванията ни бяха надминати - и като финален резултат, и най-вече като интерес и реакций на хората, които са го чули. На представянето му на 26-ти декември продадохме целия първи тираж, и имаше още толкова хора които не успяха да си го купят тогава - въобще не сме очаквали такова нещо... За C4 това е едва началото - предстоят ни много неща надявам се, има много идеи, имаме още песни... не си поставяме никакви цели или амбиции, просто свирим с огромно удоволсвтие и се наслаждаваме на музиката.
Скоро излезе сплитa ви с Т.В.У. и Switchstqnce? Кaк възникна идеята за него?
Сашо: Да, сплита вече излезе, както казах... решихме да запишем и издадем този сплит заедно, най-вече защото и трите групи имаме по нещо общо, свързани сме по един или друг начин, най-малкото имаме общи членове - в C4 има членове на TVU и SWS... приятели сме... И трите групи сме от една "общност" така да се каже... Най-просто казано и трите групи са пънк, в смисъл че всички тръгваме от тази основа и продължаваме в различни посоки и точно заради това се получи тази страхотна и уникална комбинация, защото стилово C4, TVU и SWS се различават доста, но основата е една. Идеята възникна съвсем спонтанно след някакъв концерт преди време, всички я харесаха и не след дълго я реализирахме... Всичко направихме заедно, което е най-хубавото на този "проект" според мен - дори записите ги направихме заедно, за два дена, наредихме си апаратурата в Стейн Студио и записахме набързо всички един след друг. Първоначално идеята беше тези записи да бъдат нещо като "демо с по-добро качество", в последствие видяхме че се получава много по-добре от колкото сме си го представяли - не само като звук, но и като енергия и усещане. Атмосферата - еуфорията и ентусиазма по време на записите бяха невероятни... Особено когато записвахме хоровете на трите банди... Незнам дали може да се пресъздаде и усети напълно това което ние чувствахме тогава, цялото това настроение - сега идват хора и казват, че го усещат, надявам се да е така!
След това няма как да не ти задам дежурния въпрос за човек врял и кипял в родните музикални среди - Какво мислиш за Сцената тук в България, имайки предвид че си бил и в чужбина не малко и си видял много от 'Големите' банди?
Сашо: Bрял и кипял е силно казано :-)
Но си е така... Last Hope не са новоизлюпена група...
Сашо: Мисля, че има много хубави неща - но също има още много какво да учим - и като групи, и като публика, и като организация, и като всичко останало... Има неща, които много ме дразнят тук, най-вече като отношение. Всеки се оплаква... примерно групите се оплакват, че няма условия, че няма пари за апаратура, че няма лейбъли, че няма клубове и тн... това е до някъде така, но в крайна сметка оправданията няма да помогнат на никой и няма да доведат до нищо положително, защото това са оправдания. Ако искаш да направиш нещо, го правиш - търсиш начини, полагаш усилия, бориш се, учиш се, развиваш се - ако те мързи започваш да си измисляш оправдания и чакаш някой да дойде да ти помогне. Ако искаш просто да си дрънкаш в мазето с бандата и от време на време да свириш на някакви концертчета, на които идват най-вече приятелите ти и някой друг случаен, тогава всичко е ок - но ако искаш да постигнеш нещо повече от това, тогава трябва да си готов да положиш доста усилия и жертви. И тук не става въпрос за поставяне на някакви велики цели и постигане на грандиозни успехи - дори и да си супер ъдърграунд, ако имаш претенции да правиш нещо качествено и значимо, то тогава наистина трябва да е такова, борбата и труда трябва да са наистина сериозни до постигането на целта - появят ли се оправдания и уговорки от сорта на "еми то по принцип може и по-добре ама за нашите условия това е", тогава каузата е загубена. В този смисъл бих казал, че има да се извърви много дълъг път, до като се стигне някакво желаното ниво - говоря по принцип... Имаше едно поколение музиканти и групи в България от началото на 90-те (и края на 80-те), когато ние бяхме деца - тия хора бяха толкова кадърни и талантливи и "напред с материла", в момента за съжаление никой не може да им стъпи на малкия пръст, това ниво от тогава изглежда някак недостижимо - тогава на тях не им е било по-лесно, даже напротив - сега има всичко, има информация и то в изобилие, има все пак някакви условия и възможности...
Иначе аз имам най-близък поглед за хардкор и пънк сцената и там мога да кажа, че нещата се развиват постоянно и смея да твърдя, че има огромен напредък за последните няколко години
Любимите ти Български групи?
Сашо: Много са. Vendetta, Confront, TVU, MMO, Face Up, Ревю, ранния Контрол, Panican Whyasker, Outrage, Indignity, Meanstream, Switchstance, Skinflick...
Какво мислиш за излезлите наскоро Български албуми (Panican Whyasker, Kълн, Sepuko, компилацията на Stroeja, Death Squad... ), Кой ти се понрави най-много?
Сашо: Panican Whyasker са невероятно добра група, в която свирят едни от най-талантливите български музиканти - нормално албума им да е на супер ниво. Kuln са също много креативна и автентична група, те са едни от малкото които работят усърдно с ясна цел пред тях и прогресират непрестанно - това естествено няма как да не бъде усетено в новите записите им. Death Squad са си нашите хора - за тях или хубаво или нищо :-) За мен най-важното за тези групи е, че това което чуеш в диска го чуваш, виждаш и усещаш на живо - в студиото може да се направят чудеса от най-големите лайна, но дрислио ли си на сцената няма какво да те прикрие... Тези групи вярват в това което правят и са истински лъвове - това няма как да не се усети, когато ги слушаш. Другите все още не съм ги чул...
Като главна фигура в Re-Act мислиш ли че довеждането на все повече и повече чужди групи тук у нас би довело до 'вдигане' нивото на групите и на феновете, естествено?
Сашо: Естествено - това е безспорен факт! Това е един от основните фактори за развитие и вдигане на нивото - иначе си оставаме "туземци". Цялата тази музика, сцена и тн, всичко това в крайна сметка е плод на "западната култура" - ако искаме да прогресираме и да вървим на пред, първо трябва да видим как го правят по-развитите от нас. И няма да е нужно да преоткриваме топлата вода. Това е нормалния ход на съзряването, прогреса и доразвиването на собствената идентичност в последствие.
Между другото The Hurt Process въстановиха концертната си дейност. Ще ги дочакаме ли и тук на Сцената на "О!Шипка"?
Сашо: Това зависи от тях. Те имат да си изпълняват ангажимента към нас.
Ако не се лъжа ти не пушеше, нито пък употребяваше алкохол - това определя ли те като стрейтейдж? Какво мислиш за това движение?
Сашо: Да. Straight Edge е едно изключително положително движение най-вече за младите хора - стига да не се стига до крайности. Има ли толерантност и разбиране всичко е наред. Всеки има право на свой собствен избор.
Има ли нещо което ти носи вдъхновение и какво е то?
Сашо: Живота.
Новогодишно пожелание към посетителите на www.club-oshipka.com?
Сашо: Нека силата бъде с вас! :-)
Интервю от стария сайт на О!Шипка.
.JPG)
