Интервюто е взето през есента на 2004-та, малко след първото съвместно турне на Last Hope и 25 Ta Life. Както сами ще разберете, четейки текста, тогава гостуване на бандки като Agnostic Front и Sick Of It All все още бяха нереализирани мечти, а Last Hope тепърва започваха да правят редовно европейски турнета с някои от най-големите хардкор банди.
Здрасти, нека първо ни разкажеш как премина турнето ви с 25 Ta Life, как ви приеха чуждестранните хардкор фенове и с какви впечатления остана от редицата концерти, които изнесохте в чужбина през лятото?
Сашо: Турнето с 25 Ta Life е едно от най-хубавите неща, които са се случвали на Last Hope - концертите бяха много яки и въобще фактът, че бяхме заедно с една от любимите ни NYHC банди, беше невероятен! Само до преди няколко години можеше само да си мечтаем да свирим на концерт заедно с група като тях, а за цяло турне, дори не сме и помисляли, но с течение на времето нещата се развиха така, че се случи и ние сме много доволни, че сме първата хардкор група от България, която беше избрана за съпорт на европейското турне на такова голямо име като 25 Ta Life! Турнето премина перфектно и специално за нас надмина очакванията, станахме много добри приятели с бандата на Rick Ta Life и се забавлявахме истински заедно. Те и особено Rick постоянно се грижиха всичко да е ни е наред, да нямаме никакви проблеми и да се чувстваме конфортно с тях. За нас това не беше първото излизане в чужбина. Свирили сме доста извън България, а и миналата година направихме първото си турне в Западна Европа, така че все пак вече имаме някакъв опит пред чужда публика. Но това беше наистина на съвсем друго ниво, защото имахме възможността всяка вечер да свирим пред многобройна публика, условията бяха много по-добри, всичко ни беше уредено, хотели и т.н...въобще беше наистина велико.
Какво знаят в Европа за българската сцена?
Сашо: В Европа не знаят нищо за българската сцена, дори повечето не знаят за съществуването й. Едва сега започва да се говори, след като няколко големи европейски имена свириха в България и след като с Last Hope направихме тези две турнета. Вече доста хора научиха. Ние винаги наблягаме на това, винаги говорим много за българската хардкор сцена, за групите тук, за концертите и т.н....надявам се, че интересът ще нарастне още повече в близко бъдеще. Ето сега например точно преди турнето ни с 25 Ta Life, в края на август бяхме поканени да свирим на един легендарен европейски хардкор фест - Ieperfest. Той се провежда от 15 години всяко лято в Белгия и е дал поле за изява на десетки групи от цял свят, много от които днес са големи имена в сцената. За нас беше огромна чест да свирим там - бяхме рекламирани от организаторите като първата хардкор група от България в историята на Ieperfest. Съответно имаше сериозен интерес от страна на публиката, точно поради факта че идваме от България, за която никой нищо не знае.
С какво се различава българската сцена от другите страни в Източна Европа?
Сашо: Българската сцена има все още да учи много - в сравнение със западна та дори и с източна Европа тя е като едно малко дете, което току що е проходило. Развива се бързо, но има да извърви доста дълъг път докато стигне нужното ниво. Тук все още ги няма традициите и опита, но пък има много ентусиазъм и желание, така че нещата си идват по местата - бавно но славно :)
Свирили сте с много от световно известните хардкор имена като Madball, Murphy's Law, Ignite, Endstand, Children Of Fall, Stampin' Ground, Integrity, 25 Ta LIfe, DRI. При подобни концерти намален ли е интересът към групи като Last Hope, които не са толква популярни или именно това, че не сте толква познати в чужбина кара хората да се заинтересуват повече и да потърсят нещо за групата?
Сашо: Зависи - по принцип е много трудно да привлечеш вниманието върху себе си, ако си непознат за публиката. Last Hope може да са много добре познати на българската публика, защото свирим от толква години и сме направили толква много концерти, имаме няколко издания и т.н., хората ни знаят много добре - за нас тук е много лесно, излизаме на сцената и тълпата избухва, всички знаят парчетата ни, пеят с нас, луднцата е от началото до края. Но на запад не е така и няма как да е така, защото там почти никой не беше чувал за нас до скоро. Затова беше много трудно особено в началото, когато започнахме да излизаме извън България и извън балканите, но когато си упорит и имаш желание и ясна цел, рано или късно я постигаш. Ситуацията за нас става все по-добра след всеки изминал път. Доказателството за това е турнето ни с 25 Ta Life, както казах, това е един от най-сериозните успехи в историята на Last Hope до сега. За наше щастие, в повечето случаи, когато сме свирили в чужбина е имало интерес и реакциите са били изключително положителни - в повечето случаи след това продаваме много дискове и фланелки. Това е ясен показател, че сме свирили яко и хората са се изкефили.
Какви за отзивите за сплита ви с Hitman до момента?
Сашо: Отзивите отново са изключително положителни - за нас това може би беше решаващата стъпка в затвърждаването на позициите ни в Сърбия. Последният ни концерт в Белград беше истинско доказателство за това - залата беше претъпкана и когато се качихме на сцената, аз обявих кои сме и започнахме с „In Your Face". Това което се случи след това беше неописуемо, тълпата полудя, тела летяха отвсякъде, и въобще атмосферата беше невероятна от началото до края. А парчетата от сплита с Hitman дори нямаше нужда да пея, защото всички знаеха текстовете и имаше борба за микрофона :) Можеше да се сравни с някои от най-яките ни концерти в София, така че мисля че това нарастване на нашата популярност се дължи най-вече на сплита ни с Hitman.
А правили ли сте вече планове за нов албум?
Сашо: Да, в момента подготвяме материала за следващият ни албум. Вече имаме няколко напълно готови парчета и още няколко са в процес на разработване. Надяваме се в началото на 2005 година да влезем в студио и да ги запишем. Само ще кажа, че новият албум на Last Hope ще мачка глави! :)
Не сте ли мислили да преиздадете първото си демо и сплита с Face Up на диск?
Сашо: Не сме мислили за такова нещо - не знам дали има смисъл.
Как установихте контакт със Superhero рекърдс?
Сашо: Разпратихме демо диск на няколко лейбъла и Superhero Records бяха първите, които ни отговориха и направиха контакт с нас. Казаха ни, че са много впечатлени от Last Hope и веднаха получихме оферта за издаване.
А проявявали ли са интерес към други местни банди?
Сашо: Когато заминахме за първото си турне , което беше организирано от Superhero Records, с нас дойде Шута от Vendetta (той почти винаги пътува с нас и ни помага най-вече с мерчъндайза). В Берлин се срещнахме с Даниел, човекът който стои зад Superhero, и от там продължихме заедно - съответно запознах Шута с Даниел, контактът беше на лице и тъй като аз му бях говорил много за сцената в България и специално за Vendetta, в последствие той прояви интерес и към тях. От там нататък нещата вече се задвижиха, най-вече от Шута разбира се, и ето сега и те ще бъдат издавани от Superhero Records.
Нещо за X-Mas 2004? Ще го има ли и тази година, кога точно ще е и какви групи да очакваме?
Сашо: Още нищо не мога да кажа - нищо не се знае за съжаление.
Мен лично ме вълнува (а предполагам и доста други хора) доста въпросът за Agnostic Front и дали е възможно някога и те да свирят у нас?
Сашо: Мен също ме вълнува този въпрос, защото Agnostic Front са една от най-любимите ми групи! Възможно е да се случи съвсем скоро, но не искам да казвам нищо конкретно, защото вече няколко години подред се разминаваме съвсем за малко с концерт на Agnostic Front в София и не искам да обявявам нещо, което не е сто процента сигурно и после пак всичко да се провали. С Agnostic Front съм се срещал няколко пъти и се познавам лично с Roger Miret - при него до скоро имаше един проблем, който го възпираше от посещението на държави като нашата. Може би малко известен е факта, че всъщност Roger Miret е кубински емигрант, който със семейството си се е преместил в Ню Йорк още в края на 70-те (тогава той е бил все още тийнейджър). Също така друг малко известен факт е, че в края на 80-те, той влиза в затвора за известно време поради няколко причини, една от които е, че е обвинен, че чрез групата си, Agnostic Front, подтикват младите хора към насилие. Това естествено е глупаво обвинение, но за съжаление обстоятелствата и ситуацията са били такива, че това се е случило. Историята е дълга, случили са се някакви неща на техен концерт в Ню Йорк, но както и да е. Поради всички тези обстоятелства в живота на Roger, той и до днес няма американски паспорт, въпреки че живее в Америка повече от 25 години. Това налага издаването на специален документ за пътуване всеки път когато напуска щатите, съответно идването му в Европа до скоро беше ограничено само в шенгенските страни и осигуряването на документ за държави като България беше свързано с доста трудности. За щастие това вече не е така - според това, което той ми каза последния път, когато говорихме по този въпрос думите му бяха "Ще се видим скоро!".
В кой град в България според теб е най-яката публика и стават най-яки лайфове?
Сашо: В момента София, Варна и Пловдив. Но публиката навсякъде в България е еднакво яка - просто примерно в София има най-много хора сега. В началото най-яките концерти ставаха във Варна - всичко тръгна от там. Но за нас специално, за Last Hope, винаги сме имали щастието да свирим на много яки концерти навсякъде в България, пред най-яката публика - и в София, и във Варна, и в Пловдив, и в Шумен - въобще навсякъде където сме ходили с много малки изключения.
Благодаря ти за интервюто и готовността да ни подкрепиш. Нещо за финал и за оскъдния ни брой читатели? :)
Сашо: Благодаря на всички, които са отделили от времето си да прочетат това интервю. Благодаря на всички наши хора в България, благодаря най-вече на всички, които идват по концертите ни и ни подкрепят - нас и цялата българска хардкор сцена! Специални благодарности на Ростислав и всички останали, които са замесени в HC Spirit!
Респект за цялото шуменско крю - Ростислав и всички останали, за това което правят и за ентусиазма им!
.JPG)
