Няколко въпроса към фронтменът на Plastic Bo - Иво.
Здравей, представи сeбе си и групата на кратко, за тези които не ви познават.
Иво: Казвам се Иво,вокал и китарист съм на Plastic Bo. От Асеновград сме, съществуваме от 2000-та година, имаме над 90 концерта в 12 града в България. Имаме един издаден албум "Plastic Bo." и участие в един сплит "Ways" с участието на Crowfish, Maniacal Pictures и Spot. Също така мини албум с пет песни, който ще излезе до един месец и който носи заглавието "Ден и Нощ". Стил нямаме, нека всеки който ни харесва сам да определя, ако има желанието за това. Според мен стилът не прави групата, а групата прави стила.
Как започна да свириш, как се появи Plastic Bo и от къде идва името на групата?
Иво: На китара започнах да свиря като се появи Plastic Bo, преди това свирих на бас една година. А с близнаците се познавах през 1995 и тогава знаех, че те ходят на уроци и си дрънкат в техният гараж. Събрахме се да изсвирим албума на Therapy? - "Troublegum", защото това е една от любимите групи и за трима ни. А всъщност нещата станаха съвсем други. А Plastic Bo идва от една песен на Sublime.
Познавам те горе-долу от както свирихте в Асеновград и Пловдив, какво мислиш, че накара хората да ви заобичат и да сте известни в цяла България?
Иво: Това е нещо, на което не мога да отговоря еднозначно, но мисля, че текстовете на български са една от големите причини това да се случи.
Защо решихте да пеете на български, няма ли това да ви попречи да пробиете извън България? Мислите ли да направите песни не на български?
Иво: Не мислим да пробиваме навън. За нас музиката не е самоцел, тя е по-скоро част от свободното ни време, като има голяма сантиментална стойност за нас тримата, както и за приятелите ни. Освен това аз съм българин, живея в България и мисля, че е редно да пея на български език.
Свириш още в 14 Hours, не ти ли е трудно, няколко групи?
Иво: Ами, аз не съм спирал да свиря там, не ми пречи, разбира се. Ние тук в Асеновград сме едно голямо семейство, помагаме си, свирим заедно, репетираме хора от по няколко групи. Днес репетирах с Plastic Bo, след това с китариста на Headshot, барабаниста на 14 Hours, а като за допълнение после, Headshot репетираха и аз свирих на бас. Изобщо нещата са OK.
Фенките как са?
Иво: Фенките ли? Добре са, днес ми писаха SMS.
Някакви смешни случки, изцепки с групата и близнаците?
Иво: Non Stop. Сега пиша една песен, която се казва "Супер Стойчо", в която се разказва за това, как веднъж Гошо блъсна един циганин с колело и циганинът влезе през прозореца на колата при него. Иначе забава голяма, не знам, не се сещам. Много неща има.
Абе едно птиченце ми подшушна, че са ви хванали с кокаин и проститутки на околовръстното, вярно ли е?
Иво: Не. Хванаха ни с овча пастърма и една кофа цвик на разклона за Богутево.
А сега малко по-сериозни въпроси. Правилен начин за свирене - за пари или удоволствие? Мнението ти за парите?
Иво: Според мен трябва да се свири за себе си и да се записват албуми и да се концертира заради феновете. А парите които феновете дават за групата, да отиват при групата, а не да дойде някои мастити шеф на клуб, тарикат и да вземе труда на пичовете. Така и всяка група ще си прави сметката. Добрите ще имат повече фенове -повече печалба. Мързеливите и некадърниците няма да имат хора и печалба. Хубавото е и пълното идеализиране на нещата - ъндърграунд музикален живот. Само,че ние сме големи хора с определено виждане на нещата и смятаме, че за всяка добре свършена работа трябва да се заплаща. Това е положението.
Как беше в миналото, когато всичко беше ъндърграунд, какво се промени и как ще се променя за в бъдеще?
Иво: Че ние сме си ъндърграунд и никога не сме излизали от там, нито пък искам да излезем. Както вече казах, свирим за приятелите си и за познатите си, не за някой който плащайки ми, ще ме кара да му пиша музика. Както е било, така е и сега, така и ще бъде живот и здраве.
Какво мислиш за сцената в България?
Иво: Не мисля за нея. В смисъл, далеч сме от нея, да коментирам и да имам някакви познания. Радвам се,че доста фенове идват на концерти,посещават сайта ни http://plasticbo.atspace.com.
А ако имаше възможност, какво би направил за нея?
Иво: Хммм, добър въпрос. Ами на първо място бих казал на повечето групи да порепетират малко, преди да излизат да свирят, защото някой от тях не могат да си настройват китарите, което е жалко. Пада ли нивото - няма бъдеще. Другото което бих направил е сцени и малки клубове в поне 30 града в България с капацитет 40-50 души. Все от някъде трябва да се тръгне. Но като цяло не съм оптимист са развитието на "голяма пънк, хардкор, ска сцена".
Понеже знам,че караш скейтборд, какво ще кажеш за това общество, за истинските скейтъри, за позьорите?
Иво: Ми виждам масово скъпи кецове и маркови дрехи. Old school-а изчезва. Избора си е индивидуален, всеки избира скейт за него. Мисля, че думата позьор е една от най-тъпите залегнали в речника, на днешната младеж от повечето субкултури. Адски тъпа дума, с адски тъп смисъл. Всеки има право да бъде каквото иска. Който казва, че някой е позьор, поставя себе си в еталон така. Къде е истината. Тази чаша е наполовина пълна или наполовина празна. Гледна точка.
Някакви новини покрай групата и бъдещи концерти?
Иво: Ми Union фестивала, после на 11 септември ще имаме концерт във Варна със Spot по случай 1 година от откриването на клуб "Зона 51". После промо концерти на EP-то ни. Това е горе-долу.
А за EP-то да кажеш някакви думи, мислите ли да заснемет клип на някоя от песните?
Иво: EP-то е пет песни, като стилово разнообразие е доста широко, едната песен е ремикс на нашата стара и неиздавана песен "На Свещи" от нашия приятел от Асеновград DJ Flashfader. В три от песните участват и тромпетиста и тромбониста на Switchstance - Живко и Владо, като мисля,че се получи добър краен продукт, който феновете ще могат да чуят. А клип - за песента "Робинята Изаура"
Кое ще те спре да свириш?
Иво: Нищо, музиката е в главата ми, композирането също. Причината може да е чисто физическа, предполагам. Само Господ знае.
Заключителни думи, които би казал на хората?
Иво: Да се усмихват, да се уважават повече, и да се правят каквото искат, и да бъдат каквото искат, но да не пречат на останалите.
Благодаря ти много за интервюто, Иво. Ще се видим на Union феста.
Иво: Живот и здраве - до тогава.
.JPG)
