Малко след излизането на "Waiting For The Inevitable..." през лятото на 2005-та, вторият дългосвирещ албум на Spot, техния фронтмен, Радни, говори за въпросното издание, новостите около бандата, сцената в Русе, предстоящото за тях и за пънка като цяло.
Здравей, преди няколко седмици излезе вашият втори албум, така че нека първо открехнеш малко подробности около изданието.
Радни: Новият албум се казва "Waiting For The Inevitable...". Записан е в Стейн Студио от Десо Велчев и Гришата (Матака). Разпространява Years Of Pain. Би трябвало да го има вече в мрежата на магазини На тъмно, ОЧЗ и т.н.
В началото се носеха слухове, че дискът ще излезе в края на 2004-та. Защо стана така, че реализацията му се отложи?
Радни: Това е вярно. Целият материал беше записан до началото на декември, но Стейн имаха много работа по албума на Остава, което ги забави със смесването и мастерирането.
Мислите ли да заснемете клип към някоя песен от "Waiting For The Inevitable..."?
Радни: Естествено бихме искали да направим клип. Но засега това са само проекти. Допълнителна трудност се явява и това, че Ицо Dark (човекът който снима и режисира "Return") не е вече в Русе. Да се надяваме, че всичко ще си дойде на мястото.
А с какво ново се представяте в диска и как бихте мотивирали хората да си го купят?
Радни: Това е нов албум, с изцяло нови песни. Няма ремикси на стари парчета, лайфове, стари хитове или някакви други измами. Просто 30 минути музика, в която сме вложили сърцата и умовете си. Албумът е малко по-различен от "The Ultimate Guide For A Modern Dancing", но аз смятам, че това е стремеж на всяка една група - да еволюира, да представя по нещо ново с всеки албум, без да сменя стила си разбира се. Не мисля, че бихме направили впечатление на никого, ако бяхме направили два еднакво звучащи албума.
Колко ще са промоционалните концерти и какво очаквате от тях?
Радни: Засега са три. В София, Варна и Русе, по-нататък мислим и за един в Пловдив, а защо не и в други градове. Тъй като Варна и София минаха мога да кажа, че съм много доволен и от двата концерта. Свирихме с How Much? и Switchstance - невероятни групи. Които ги е гледал трябва да е останал доволен. Аз лично смятам, че при наличието на такива групи сцената ще се развива в положителна посока. Очаквам от тях страхотни албуми в близкото бъдеще. Надявам се в Русе да се получи също толкова добре. Гости ще са Tragic Vision и Antitainment от Германия.
Защо предпочетохте да бъдете издавани от Years Of Pain вместо от Стейн Студио, каквито бяха първоначалните ви планове?
Радни: Това не е само наше решение. Със Стейн имахме договор за разпространение само на първия албум, така че за "Waiting For The Inevitable..." трябваше да си търсим нов разпространител. Years of Pain бeше съвсем естествен избор, тъй като това е хардкор лейбъл/дистро, а и със Сашо сме приятели от години.
Според много хора стилът, който свирите е далеч от истинския пънк. Какво би отговорил на подобни мнения и как ще определите стила си?
Радни: Първо бих казал че тези които не смятат, че сме пънк никога не са чували Propagandhi, At The Drive-In, Strung Oout, Lagwagon...мога да продължавам така до безкрай. Изказване от подобен сорт за мен значи единствено недостатъчно познаване на сцената и стила. Не ме разбирайте погрешно аз не сравнявам Spot с групите по-горе, нито твърдя, че сме толкова добри музиканти. Единственото, което се опитвам да кажа е, че този стил не се изчерпва със Sex Pistols или Pennywise. За да опознаеш и обикнеш тази сцена ти трябват години. Пънкът не е спрял да се развива от самото си създаване. Всъщност съм щастлив, че има такива мнения за нас, а не ни обвиняват, че копираме тази или онази група. За мен е чест да свиря пънк. Благодарен съм, че имам щастието да съм част от пънк движението. Аз съм пънк до мозъка на костите си и никoй не може да ми отнеме това.
По-различна ли беше сцената по времето на Counterfit и с какво?
Радни: По времето когато започнахме с Counterfit изобщо нямаше сцена. Искрено бях изненадан когато научихме за Crowfish. В останалите градове имаше по една-две групи. Не мога да не спомена Face Up, Last Hope, Brothers In Blood, Maniacal Pictures, BFH, Indignity. Може би ако трябва да говорим за сцена такава беше обособена най-ярко във Варна и в по-малка степен София. После се появи фестивалаът Freemind и нещата започнаха да се случват. Все пак не вземайте мнението ми за миродавно.
Развива ли се сцената в Русе и как би определил положението там в момента?
Радни: Труден въпрос. Иска ми се да вярвам че пънк/хардкор сцена има и тук, защото това е родният ми град. Истината обаче е, че повече фенове и популярност имаме в другите градове. Предполагам, че липсата на места за свирене тук играе голяма роля, но се надявам с времето това да се промени.
Кои са любимите ти български банди?
Радни: Всички които работят упорито за израстване на сцената. Свалям им шапка и им благодаря. Дано силата бъде на тяхна страна. :)
Популяризира ли се името ви в чужбина след като взехте участие в колумбийската хардкор/пънк компилация "Worldwide Infection I"?
Радни: Не ми се вярва. Има хиляди групи по целия свят. Популярноста се придобива след дълги години работа и много албуми зад гърба ти. Мисля, че Greg Grafin беше казал, че минималният период от абсолютната нула до голямата сцена е поне 11 години. Моят съвет към младите групи е: Не се отчайвайте, ако на първите концерти хората не ви харесат или не продадете милиони копия от първия си албум. Просто нещата не стават така. Вярвайте в това което правите и постепено нещата ще се наредят.
Какво е мнението за Spot в момента извън страната?
Радни: Не вярвам някой да е чувал за Spot извън страната.
Не сте ли получавали предложения от чужди лейбъли за издаване на ваши албуми или концерти в други държави?
Радни: Засега не, но ние продължаваме да пращаме промо cd-та.
А как решихте да вземете участие във вече доста популярния "Ways" сплит?
Радни: По това време имаше нужда от нещо ново, тъй като не бяха излизали албуми или компилации същата година. Така че на Жоро му хрумна идеята да събере четири групи в нещо средно между компилация и сплит. Това беше най-добрият начин да се представи българската пънк сцена тогава.
Благодаря ти за интервюто. Сега е моментът да кажеш всичко, което мислиш, че съм пропуснал да те попитам.
Радни: Аз ти благодаря за изключително добре подготвените въпроси. Благодаря и на всички които идват на пънк/хардкор концертите и подкрепят по какъвто и да е начин сцената.
.JPG)
