На подробен разпит са подложени Виктор (барабани) и Тони (вокал) от вече несъществуващата стрийт пънк банда Т.В.У. Интервюто е правено края на лято 2005, няколко месеца преди да се роди идеята за така прочутия сплит диск Sofia Streets, в който могат да бъдат намерени и единствените записи на Т.В.У.
Здравейте, за начало нека се представите на тези, които все още не ви познават.
Тони: Т.В.У. сме аз -Тони - вокали, Виктор - барабани, Светльо - китара и Павката - бас. В този състав сме от есента на 2000-ната година и с изключение на малък период от време когато Павката беше извън групата line-up-а е бетон. Иначе историята е съвсем обикновена - четири момчета, които искаха да свирят музиката която харесва. Не ни събра някаква идеология или целта да отстояваме нещо, събра ни музиката. Свирим ой!, но така както ние го разбираме, малко по-бързо, по-тежко и по задъхано от класическото ой! звучене.
Как се прави ой! група в България? Както всички знаят за момента има не повече от три-четири ой! групи у нас?
Виктор: Ами по същия начин, по който се прави и всяка друга банда. Няколко човека, които обичат да трещят заедно. Иначе има си и обичайните трудности, като снабдяването с качествени инструменти и най-важното - добро място в което да се правят репетиции. Важен фактор е и врeмето, защото всеки от нас си изкарва прехраната по различен начин и за съжаление в такива случаи страда музиката.
Как дойде идеята за името и какво общо имате с трудово възпитателните училища? :)
Тони: Името възникна още през 1999-та когато за около два месеца просъществува първият вариант на Т.В.У. Тогава бяхме - Гогата, аз, Машинката (сега тромбонист в Pizza) и Филип Дългия. Името не го измислихме ние - то просто ни застигна. Сигурен съм че и ти ако ни беше видял как изглеждаме тогава, това щеше да ти е една от първите асоциации :)
Защо според вас ой! сцената е много по-слабо развита от хардкора и пънка например и като че ли ой!-ът винаги е стоял на заден план?
Тони: Не мисля че в България има пънк сцена. В България има добра хардкор сцена, а популярността и според мен се дължи на това че има няколко наистина добри банди, шепа наистина посветени на идеята хора и най-вече на факта, че те не се предават и досега. А постоянството винаги ти гарантира място под слънцето, особено когато си и талантлив.
Колкото до това защо ой! сцената винаги е била на заден план - ще ти разкажа една история. Зимата на 97-ма се събирахме с другите пънкове в едно кафе - двуетажното. Там един от старите пънкари - Ицето - ми пусна на уолкмен-а си Cock Sparrer и ми каза че това е една от най-яките ой! банди. Реакцията ми беше - "Ице, бате, аз слушам пънк, не ме занимавай с фашистки банди". Такава беше обикновено реакцията и на всички други пънкове и кораджии щом станеше дума за ой!. Нещата се обърнаха на 180 градуса чак когато по музикалните магазини в София се появи "The real oi!" компилацията. В нея банди като Agnostic Front, Madball, Blood For Blood, Stampin' Ground и т.н. правеха кавъри на класически ой! групи. Чак тогава хората си зададоха въпроса "защо?" и вече улеснения достъп до интернет им даде бързи отговори. Ой! музиката беше заклеймявана като фашистка доста дълго време и според мен това е причината да изостава в развитието си в България в сравнение с хардкор музиката например.
Но вече нещата се уточниха и ти сам виждаш резултатите - Момчета с кубинки (ето това е сто процента ой!) и още десетина съвсем млади групи в София, Пловдив и Варна. И нещата тепърва ще стават още по-големи - бъди сигурен.
Виктор: Така ще бъде и занапред, тази музика никога не се е радвала на особена популярност, дори в световен мащаб си е ъндърграунд.
Имате песни на български, английски и италиански. Кои според вас се възприемат най-добре от публиката и кои лично вие предпочитате?
Тони: Песни на италиански нямаме. "Non ti fermeriamo mai" е кавър на моя много любима италианска група - Biercampf. Ако зависеше от мен творчеството ни щеше да бъде изцяло на български, но за съжаление понякога думите бягат и ни се налага да прибегнем до по-лесния вариант - да направим песен на английски, а на английски винаги звучи добре :)
Много хора ви определят като скинхед група, а какво ще кажете вие по въпроса?
Тони: Със сигурност не сме скинхед група, въпреки че за мен традиционната скинхед музика и култура са основен вдъхновител, но това със сигурност не е така за Виктор и Павката и до някаква степен за Светльо. Общо взето в бандата сме четирима човека, всеки от които със собственото си виждане за нещата, така че който ни слага под някакъв знаменател си е за негова сметка.
На мен лично вече ми се изтри лентата на касетата със записи на Т.В.У. Не мислите ли да зарадвате феновете на групата с някой албум?
Тони: Основният проблем е, че животът ни извън музиката е доста напрегнат, поради което репетираме доста рядко. Може да ти прозвучи смешно, но е истина че за последните четири месеца имаме повече концерти, отколкото репетиции. Получава се така, че от доста време свирим горе-долу едни и същи парчета по лайфове и не правим нищо по въпроса. Но времето ни е много, много малкo, а говорейки за записи, отдавна минахме периода, в който записвахме демота през репетиция само за да си се слушаме после. Ако ще правим нещо, ще го направим добре, но затова трябва да свирим като полудели няколко месеца и да направим читав нов материал. С две думи - имаме намерението и желанието да запишем, но засега нямаме време.
Викторе, съдейки по материалите, които пишеш за списание "Про-рок" си фен на по-екстремната музика. Не си ли искал да свириш в някоя метъл група или именно на тези влияния се дължи по-твърдото звучене на Т.В.У.?
Виктор: Вероятно си прав за влиянията. Смятам, че именно тук се крие разнообразното звучене, защото всеки от нас си пада по различни стилове. Тони предпочита ска-пънк и реге, ой!, Светльо е върл маниак на тема пънк и ой, Павел е фен най-вече на хардкора, докато аз слушам предимно дет метъл и метълкор. Така на практика всеки дърпа чергата към себе си при аранжиментите и аз се старая барабаните да са възможно най-тежки хахахаха.
А в какви други групи свири или е свирил всеки от вас?
Тони: Аз лично не съм свирил никога сериозно с друга банда. От около година-година И половина се опитваме с един приятел да съберем 2-tone ска група но за съжаление все не случваме на хора. Но не сме се отказали...
Виктор: За мен Т.В.У. е единствената банда. Не обичам да си раздвоявам усилията и вниманието си. В предишните ми групи винаги съм свирил с Антон и смятам, че вече малко или много си пасваме перфектно. Бих го последвал и в ада.
Тони, преди ти правеше планове за ой!/пънк списание. Какво стана с тази доста интересна идея?
Тони: Работата по едно такова списание е огромна. Аз имам почти патологичен проблем със свободното си време и за това плановете за това списание останаха там някъде в късното лято. Сигурен съм обаче в едно - едно добре направено списание за ой!/пънк/ска музика на български ще изиграе голяма роля в развитието на сцената. Готов съм да помогна на всеки който се ангажира с подобно нещо с материали и инфо стига да има нужда.
Ти организира и концерта на Totalni Klosari през май в София. Какво бе тяхното мнение за сцената тук и с какви впечатления останаха?
Тони: Totalni Klosari бяха съвсем непозната банда и нормално интереса към концерта не беше огромен за което предпоставка бяха и петте кинта вход - но за съжаление това е единствения начин да се види чужда банда в България. Въпреки всичко концерта стана много добър и много хора в София впоследствие се заинтересуваха от сръбската ой!/пънк сцена въобще, а там се крият много приятни изненади. Totalni Klosari забиха потресаващо яко, раздадоха много дискове и в момента много приятели ме питат за евентуален техен втори лайф в София, но на този момент, при техните изисквания (на сърбите) това е невъзможно. Радостното обаче е, че завързах доста контакти с банди от Белград, където бях това лято и поне две-три от тях са навити да дойдат при първа възможност и то при доста нормални условия. Така че почти със сигурност на пролет пак ще има включване.
И пак въпрос към двамата. Левски или ЦСКА? :)
Тони: Аз съм трето поколение заклет левскар и апартамента ми е пълен с изпотрошени маси, табуретки, секции и полилеи в следствие на недобра игра на сините :). Не ходя често на мачове, но с баща ми не пропускаме пряко предаване.
Виктор: Аз съм фен на Славия, но предпочитам да не ги коментирам. Ужасно слаб и безличен отбор. По-добри са в продаването отколкото в самата игра.
Благодаря за отделеното време. Някакви финални думи?
Тони: Ти правиш нещо много важно за сцената в момента, надявам се да продължаваш със същата енергия и посветеност. Надявам се всеки от нас да продължи да се бори за своята музика, за нещата в които наистина вярва и да бъдем заедно - все едно дали на улицата или на сцената.
Т.В.У. - 2005.
Виктор: Най-големи извинения за моето забавяне. Надявам се хората да идват по концертите ни и да се веселят заедно с нас. Спомените от всеки концерт са невероятни. Благодаря на всички, които четат това и нека силата бъде с тях. Успех на сайта и поздрави на цялото Шумен crew.
.JPG)
