abi wrote:да поемеш риска и да си лишаваш организма от важни хрантелни вещества, за мен не е добре. имам чувството, че едни и същи неща се повтарят във всеки пост хахах
Доколко са полезни и доколко се лишаваме е спорно. Това, че болшинството хора правят едно нещо, не означава, че то задължително е правилно. Но да, общо взето едно и също се повтаря.
ivailo wrote:Ненатрапчиви, пълни с увереност и убеденост в правотата им. Мисля че това е начина за дискусия.
Все пак си мисля че радикализма във вегетарианството, веганството, както и в политиката за защита на животните е ненужен, защото винаги би имало парадокси.
Не само парадоксите - хората не могат да бъдат накарани насила да се откажат от подобни неща, напротив, най-много да започнат да правят точно обратното. Колкото и да ми се иска, проблемът не би се решил със забрани, единственият начин е личен избор, а това отнема време.
ivailo wrote: Ангел е много прав за мен като каза че когато месото е пред нас като ястие, ние изобщо изключваме мисълта че преди това е било животно.
Все по-често ми се случва да се усетя какво ям, докато преглъщам, затова и все по-рядко консумирам месо... Както можеш да се досетиш, никак не е приятно. Не могат просто така да се правят обобщения, хората не са еднакви.
ivailo wrote:За мен примерно растенията са на едно ниво с животните като живи същества. Когато ги режат ги боли също толкова. Дали гледам кланица или сеч някъде из Амазония еднакво ми е тъпо и гадно. Понякога ми става кофти, че за китарата ми е отишло едно дърво да речем, ама осъзнавам че аз съм на върха на хранителната верига и ползвам нещата от които имам нужда.
И тук пак е до въпрос на гледна точка. Знам, че за да съществувам, трябва да умре нещо друго, без значение дали е растение или животно. Не се опитвам да бягам от този факт. Това, което се надявам някой ден да се промени, на първо място е начинът, по който са отглеждани. Растенията искам да са без нитрати, а животните да не са в клетки.
To sin by silence when we should protest makes cowards out of men.