Подходът на Wire към пънк музиката отдалечава квартета от неговите безрасъдни предшественици. Извличайки максималното към търсенето на новаторството и търсейки път към минималистичното съвършенство, вместо към буйния рок, Wire са въплъщение на една истински добра комбинация от стремление към съвършенство в музиката. Резултатът от усилията им е измамно прост, неемоционален звук, чийто успех се движи благодарение на често интроспективната лирика, странните (на моменти зловещи) вокали и разпилените инструментали. Въпреки малкото внимание, което получават в началото, първите три албума на бандата в последствие се превръщат в едни от най-влиятелните произведения на музикалното изкуство в постпънк ерата, както казват Michael Stipe от R.E.M. и Robert Smith от Cure.

Вдъхновени от процъфтяващата английска пънк сцена и с елементарни познания по музика, лондончаните Colin Newman, Bruce Gilbert, Graham Lewis и Robert Gotobed се събират в училище. След появата им в една почти никаква компилация, те подписват с Harvest, психоделичен/прогресив рок лейбъл, през септември 1977. Дебютната тава на Wire, Pink Flag, е примитивно продуцирана обида към музиката, състояща се от 21 песни, сред които се намират някои от най-добрите пънк парчета.
Групата продължава с Chairs Missing, където песните са по-дълги и с по-обиграно звучене, като на места се появява и кийборден звук. Инвазията набира скорост със 154, характерен с повече инструментална наситеност и по-сложни мотиви. С приключването на музикалната си еволюция, бандата си дава малко почивка през 1980.
Дори Wire да бяха спрели тогава, влиянието им върху бъдещето на пънк рока би било неминуемо. За щастие през 1986, след пет години солови проекти - Newman и Gotobed записват четири албума заедно; Gilbert и Lewis свирят в различни групи, сред които и Dome – квартетът се събира отново. Следва първо турне в Щатите. До 1991 и The Drill EP, барабанистът Gotobed напуска поради влечението на останалите музиканти към технологическото мислене и така осакатеният квартет става трио, което съкращава името си – то вече се казва Wir.
През 1995 групата се радва на неочаквано възкръсване. На следващата година се събират за кратко за рождения ден на Gilbert, а през 2000 свирят на Royal Festival Hall в Лондон.

Въпреки че за бандата казваме, че са повече пънк група, те упорито отказват да бъдат категоризирани.Докато самият пънк претърпява някои ужасни промени, идентичността на Wire през през годините – уповавайки се на новаторството – претърпява множество метаморфози. Първите три албума показват израстването на квартета в периода 1977 - 1979. Стратегията на групата е една – да творят, докато идеите идват сами, и да престанат, когато това спре да се случва. Формулата се оказва изключително успешна.
Същинската кариера на бандата започва с концерт в Рокси и включването им в пънк албума The Roxy, London WC2 с две техни песни.
Впрочем, както споменахме, Pink Flag е голямо богатство, защото всички песни в него непрекъснато навлизат в пънк звученето, но се отдръпват от него с абстрактността и напрежението, които излъчват. Обикновено тавите на Wire съдържат по един истински бисер, а в Chairs Missing това несъмнено е Outdoor Miner. Друга особеност на групата е, че на концерти често изпълняват нови, незаписвани или неиздавани дотогава песни, което изненадва публиката, но същевременно поддържа огромния интерес и не позволява той да бъде изгубен безвъзвратно.
154 е доста по-мелодичен от предните два албума, като вокалите вече са двама Lewis и Newman. Тъкмо когато Wire вече са напълно готови за истински успех, те претърпяват най-големия си провал. Остават без лейбъл, заради скандал с EMI. Тук идва петгодишната почивка.

The Ideal Copy (1987) е първият пример за новия подход на бандата. A Bell Is a Cup…Until It Is Struck(198  е по-хомогенен и електронен и комбинира хипнотични и мелодични игриви текстове, характерни за сюрреалистичния поп.
Следва лайф албум, It’s Beginning to & Back Again. Manscape (1990) съвсем навлиза в света на електрониката. Вече като Wir, момчетата издават The First Letter. През 1991 се завръщат към соловите си кариери.
През осемдесетте години групи като R.E.M. и Big правят кавъри на Wire. До средата на деведесетте влиянието на бандата се простира върху новото поколение бритпоп в лицето на Elastica.
Въпреки че преработки на по-старите им песни се появяват в The Third Day (2000), Wire скоро предприемат нова промяна и пресните материали излизат през 2002 в Read & Burn 01. И въпреки че тавата поразително напомня на най-естественото продължение на Pink Flag, Wire като че ли вместо да се завръщат носталгично към него, разрушават старите основи без капка жал.Втората част на Read & Burn излиза през 2003-та и включва изцяло нови парчета.

Поредната много любима банда, без която абсолютно нищо не би било същото. Хайде да видим кой от вас ги знае и кой им се кефи. Който не ги знае е смотан.

Last edited by Judy (2008-06-01 18:54:07)