Пънк бандата, оцеляла най-дълго във времето с оригиналния си състав - Keith ‘Monkey’ Warren - вокали; Mel Ellis - бас; Pete Dee Davison - китара; Michael ‘Kid Dee’ Davison – барабани. Нови членове са John Scruff Ellis (брат на Mel) – китара и Dan Gratziani - цигулка.
„Всички ние започнахме поради различни причини”, казва Monkey. „Pete и Kid се преместиха в Ипсуич от Съндърланд, вече свирещи сами. Mel тъкмо се беше провалил на прослушването за Nick Kershaw ,а аз бях пънкар без цели. Относно музикалното образование в групата – мисля, че Pete е учил музика в училище, а Kid е самоук. Не знам откъде Mel се е сдобил с таланта си, но май е семейна черта. Аз все още не мога да свиря на нищо”.

С оригинално име Afterbirth & The Pinz, бандата е създадена през 1975-та.
Назовават се The Adicts по името на Clockwork Orange имиджа.
“The Pinz беше толкова шибано име”, обявява Kid. “На първите шоута просто носехме пънкарски дрехи, но никога нещо ново или купено, както правеха позьорите от Kings Road. После дойде на мода черното, затова решихме да се обличаме в бяло, а Clockwork Orange оказа огромно влияние върху нас не що се отнася до насилието, а до страха….”.
„Стилът ни се утвърди 78/79 със Songs Of Praise от 1981-ва”, казва Monkey. “Образът е смес от много неща. Може би съзнателно усилие да се настроим срещу неуместния вид на пънк групите от началото на осемдесетте, или желание да бъдем забавни и необичайни. Писнало ни беше от това не-пънк групи да се наричат пънк!”

Преди дебютния албум Songs Of Praise, бандата прекарва няколко години в лайфове и изграждане на силна мрежа от фенове. През 1979-та издават ЕР-то Lunch With The Adicts – уверен дебют от четири песни, две от които - Easy Way Out и Straight Jacket се пеят винаги по концерти и до днес.

“Пишехме песни за безработицата, разочарованието и всичко весело, но това беше едно своеобразно съгласие със свободомислещите.”, спомня си Monkey. “Правехме онова, което правеха пънк групите, докато не развихме своя собствен стил. Спомням си какво означаваше пънк-рокът и как майка ми не остана много доволна, когато напуснах работа и се прибрах вкъщи с лилава коса. Може и да съм бил жертва на модата, но това беше моето освобождение; вече бях готов на и за всичко.”

“Аз бях склонен към насилие младеж и прекарвах много време в боеве със съседите, както и по футболните игрища”, признава си Pete. “Шоутата бяха смес от любопитство, забавление и омраза; веднъж ,докато свирех, някой хвърляше стрелички от дартс по мен – едната се заби в китарата, а другата - в крака ми. Това не звучи особено мило, нали? Ние бяхме пънкове постоянно и бяхме верни на това, което обичахме. Очаквахме с нетърпение съботите и неделите.”

„Songs of Praise е любимият ми албум”, споделя Monkey, „не само, защото е първият, а защото го направихме изцяло сами.„

Ноември 1982-ра е годината на втората тава, The Sound Of Music. Следват успехи в чартовете, нови фенове, с една дума – обичайното, което получава всяка една група, която умее да блести с идентичност и собствен характер.
The Adicts продължават щурма към върха със Smart Alex. Поради своята многопластовост, той е един от най-високо оценяваните им.
След това групата привлича още един член - James Harding на кийборд. Издават Bar Room Bop – формат 12” чрез собствения лейбъл Dwed Records , а през 1986-та излиза албумът Fifth Overture.

“Дори тогава се считахме за пънк група. Побеснях, когато на един рекламен постер видях надписа „New Wave”, както и че цената на билетите беше променена от 35 на 45 паунда. Ние никога не сме имали скрити помисли, нито сме искали да правим пари..”
“Естествено, ние си бяхме и винаги сме били пънк банда”, съгласява се Pete.

27 излиза 1992-ра, няколко години след издаването на един лайф албум. По време на концертите, които изнасят по света, развратът е пълен.

Минава много време, преди групата да се събере отново, за да влезе в студиото. Това става 2002-ра с Rise And Shine.
“Никога не сме се страхували да експериментираме”, обяснява Kid.

За известно време “Всички ние бяхме заети с по-нормални неща. Kid стана татко, Mel има да разнася писма, Pete продуцира други групи… а аз си стоя вкъщи.
Нашето послание винаги е било свързано със забавлението”, продължава той в опит да разкрие тайната на дълголетието, „защото, ако песните ти от осемдесетте години говорят за политическото положение в държавата, или за отношението към полицията, по-късно те стават старомодни. Жив анархонизъм.
Ако трябва да съм честен, никога не съм смятал, че нашата музика ще оцелее толкова дълго. Единствените неща, които бих променил, ако можех, щяха да са групата, хората и песните. А, и гримът – никакъв грим. С изключение на тези неща всичко друго беше и продължава да бъде страхотно!”

Познавате ли ги ? Кефят ли ви?
Ето шарения им майспейс:

http://www.myspace.com/adicts

Но колкото и емблематична и символична да е визията им, мен малко ме плаши.

The Adicts:

Clockwork Orange:

http://motorgirl.wordpress.com