Взето от www.hcxbg.hit.bg.
Salt Lake City - Статия за hardline straight edge и инцидентите предизвикани от привържениците на тази идеология в Солт Лейк Сити.
Преди да прочетете тази статия,трябва да знаете, че тя очевидно е писана от човек, който определено не е на "ти" със straight edge идеологията като цяло. И все пак това, за което е писано в статията е истина. Ще прочетете един материал, показващ до къде може да се стигне с неразбирането и израждането на една иначе позитивна идеология. Актовете на насилие и вандализъм не трябва да бъдат подкрепяни от никой, без значение каузата, за която се използват те! (бел.ред.)
Наричат се straight edger-и. Гордеят се с чистия си начин на живот. Не пият, не пушат и не вземат наркотици. Но освен това носят ножове, правят си миниумки* и атакуват пушачите с бейзболни бухалки. Какво им има на тийнейджърите в Солт Лейк Сити?
Последователите на хардлайна трябва да се придържат към тези принципи през цялото си ежедневие. Те трябва да живеят в едно със законите на природата и не трябва да ги забравят в името на удоволствията - от безразборни сексуални връзки (включително и аборти), до използването на каквито и да е лекарства и във всички други случаи, в които може да бъде наранен нечии живот. И успоредно с вярването, че никой няма право да се намесва в живота на едно невинно същество, следва, че никакви животински продукти не трябва да се консумират, било то месо, мляко или яйца. В хармония с чистотата на ежедневието си истинския хардлайнър трябва да се бори за освобождаването на останалия свят от веригите му - да спасява живот в някои случаи и в други, да раздава правосъдие на тези, които вземат участие в унищожаването му.
Из хардлайн манифестът.
Малкият, небиещ на очи град, скрит в сянката на планините Wasatch - Солт Лейк Сити, е известен с две неща. Първо, той е духовния дом на Мормоните. Второ, това е градът, който ни е дал Дони и Мари Озмонд. И все пак, повечето посетители или подминават града на път за ски курортите или спират за малко за да позяпат, изглеждащият като излязъл от анимационен филм храм на Мормоните.
Както във всеки американски град, както и във всеки град по света, така и в Солт Лейк Сити има добри хлапета и някои лоши хлапета. Но въпреки, че градът наброява по-малко от един милион души, включвайки и покрайнините, ако си лошо хлапе в Солт Лейк Сити, целият свят ще разбере за това. И още повече, че лошите хлапета там са млади "straight edger-и", които не пият, не пушат и не използват наркотици и в повечето случаи не ядат животинско месо, нито пък използват каквито и да е животински продукти.
Straight edger-ите изглеждат прекрасни на хартия. Дори бихте си помислили, че полицията и родителите им дишат спокойно като знаят каква е философията им. И все пак тази сцена е може би най-обърканата и изпълнена с аномалии сред всички други младежки движения. Съставена е от хлапета, които отхвърлят всички форми на тийнейджърското бунтарство, в полза на чистия начин на живот и отдаване на хардкора и пънка, с тяхната агресивност и начин на изразяване. Това по принцип не би създавало много проблеми, но в Солт Лейк Сити не е така. Тук straight edger-ите имат репутация на банда, която често се бие с други банди, а понякога и помежду си. След серия инциденти и особено наръгването с нож на двама straight edger-и по време на концерт през 1996-та, дори и хардкор групите отписват Солт Лейк Сити от плановете си за турне. Виждайки се като войни сред едно изпаднало общество, отдадените на тази идеология хора често влизат в битки, използвайки боксове, ножове, коктейли Молотов и миниумки*. Този феномен продължава да учудва полицията, родителите и преподавателите и привлича негативно отношение към града.Стигна се дори до публикуването на статии в Los Angeles Times и в Daily Telegraph, които обвиняват мормоните в това, че подтикват насилието в Солт Лейк Сити. Но положението става и по-лошо. Напоследък движението бе включено в някои доста тежки прояви на вандализъм и насилие, включително и саботажи, извършени с домашно направени експлозиви. Все пак трябва да се спомене, че почти всички по-тежки случаи, които се извършват напоследък, са дело на така наречените hardline straight edge-ри (анти-сексисти, анти-нацисти, защитници на живота и природата като цяло). Те поддържат връзки с ъндърграунд организации като ALF (Animal Liberation Front). И въпреки, че повечето straight edge хлапета са изключително против тяхната анти-социална репутация,обявявайки, че те нямат нищо общо със straight edge, някои от въпросните хлапета стават членове на една от може би най-неприветстваните и най-неразбраните организации в Северна Америка.
"Ако няма вражески банди наоколо, се бият помежду си. Някой просто те гледа на криво и се почва. Всеки смята, че е готино да се биеш."-Джеф,СЛС straight edge-ър
Една мързелива, летаргична вечер в югоизточно Солт Лейк Сити. Разговарям с две лоши sXe хлапета с репутация в града (sXe e съкражение на straight edge, а Х-ът е символът на идеологията). Седим на бара на заведение за всички възрасти (без алкохол, без цигари, без оръжия - това е надписът на вратата). Малко ресторантче с обзавеждане в готически стил, затворено между верига пицарии, на име Caffiends. Определено не е типичното място за straight edge-ъри - на една маса стои някакъв едър готик, а на друга, в ъгъла, някакви момичета със скоби на зъбите си говорят за гримове. Но всички хлапета в заведението - готици, скинхедс и скейтърчета знаят, че няма къде другаде да отидат. Това е единственото подобно място в града. Докато готиците продължават да се въртят около дансинга под звуците на "Bizzare Love Triangle", двамата sXe, приятелите Jeff и Glen (имената са сменени) ми разказват за организираните битки, провеждаще се в близките Кънектикът Хилс, между sXe-ри и вражески банди като SMP (Smoke more pot/Пушете повече трева) или SAE (Strictly Against Edgers/Изключителна Против Edger-и), които са се появили в Солт Лейк Сити около 1993-та година.
"Разбираме се да се срещнем на това място, в това време...", обяснява ми Jeff-красиво 18-годишно, русо хлапе с ангелско лице, облечено в камуфлажен панталон и тениска на Warzone. „...И после се бием с тях". Приятелят на Jeff, Glen, е на 20 години и е бивш метъл. Като тийнейджър единственото, което е правил е да пуши трева и да се напива. След това, като станал на 17, се запознал с някакъв тип на име Spidey, който го убедил да се присъедини към drug free crew-то."Всички те бяха толкова превзети от тази идея, че и аз исках да стана като тях и да се откажа от наркотиците."
Настояването на straight edger-ите да бъдат смятани за crew може, да обясни, защо полицията ги е регистрирала като криминална организация. В Солт Лейк Сити има и много други подобни crew-та, като например Monster Crew (за да си член трябва, да бъдеш както straight edge-ър,така и веган), Cutthroat Crew, Two Foot Talley и Godzilla Crew. Целта на тези crew-та е просто да покажат кои са твоите приятели. "Събираш няколко приятели, наричате се crew, измисляте някакво глупаво име и се захващате сериозно с работата. Или пък, ако искате, може само да се лигавите. Monkey Kids започна като пълен майтап, но сега всички ги уважават, защото при тях всичко опира до приятелството."
Въпреки това, полицията на скоро добави straight edge-рите кам списъка с 333 познати местни банди. Много от тях са клонове на други организации, създадени в по-големите градове на Америка. The Crisps и The Bloods, създадени в началото на 40-те в Los Angeles, не са съществували в Солт Лейк Сити до 1990-та ,когато в града се появили графити в чест на Los Angeles-ката Мафия и на базираната в Северна Калифорния латино банда Surenos 13. През 1993-та клон на The Bloods е открит в Солт Лейк Сити от местен младеж, който е бил в затвора с член на организацията от Чикаго. А до края на същата година се създава и клон на The Duce Crisps от Тексас.
Всички тези фактори плюс нарастващата популярност на hip-hop културата в началото на 90-те, обясняват това, как един спокоен, населен с бели, без никаква престъпност град, се превръща в център на криминални банди. И все пак, дори и в Солт Лейк Сити, близо 50% от членовете на бандите са от латино произход. Straight edge хлапетата обаче нямат никакъв интерес към hip-hop културата. До голяма степен историята с straight edge бандата е една грешка на полицията, тъй като и straight edger-ите се обличат с широки панталони и блузи с качулки, както повечето латино членове на банди. И все пак, както и уличните банди, така и straight edge-рите изискват лоялност и уважение от членовете си. За straight edge-рите е задължително да се пазят едит друг, особено в мош пита по време на хардкор концертите, чиято история в Солт Лейк Сити е свързана с насилие. По време на концерт през 1995-а, на пример, местен staight edge-ър се конфронтира с друг човек от аудиторията, тъй като вторият пушел трева пред членовете на straight edge crew-то. След като набива пушача, straight edge-рът прави голям Х на гърба на жертвата си, използвайки счупена бутилка.
Цялата straight edge философия възниква в началото на 80-те. Вокалът на пионерите на тази сцена- Minor Threat (Вашингтон), Ian Mackaye, не пее познатото до тогава „пънк, нихилизъм, анархия", а нещо съвсем по-простичко: "Не пий, не пуши, не взимай наркотици!". В началото на 80-те, в известния в Сан Франциско пънк клуб „Mabuhay Gardens", Mackaye има концерт с първата си банда Teen Idles. Собственикът на клуба драска големи Х-ове по ръцете на членовете на бандата, за да бъде сигурен, че няма да им се сервира алкохол. След това, когато се върнали у дома си във Вашингтон, те решили да правят това преди всеки свой концерт, за да покажат отдадеността си на живота без алкохол. Известно време след това Mackaye се разграничава от straight edge най-вече заради увеличаването на насилието по концертите. Инциденти като тези в Солт Лейк Сити е имало и в Калифорния, Вашингтон, Тексас, Тенеси, Ню Йорк, Охайо и други градове. При тези случаи straight edger-и (познати още като hate edger-и) се опитват чрез насилие, да накарат хората да се отдадат на въздържанието. "Във всичко това виждам много хора, които често употребяват насилие.", казва Ian Mackaye, "Намирам за обезкуражаващ факта, че една малка група от хора използва straight edge като предлог за това, че употребява насилие. Но в сцената има и много повече добри хора."
Лейтенант Керъл Мейс, полицейски служител в Солт Лейк Сити и директор на проекта за следене на бандите в града, вижда нещата по малко по-различен начин: „Нашата загриженост е за философията на тази част от straight edge движението, която се определя като hardline. Това са хора, които не понасят тези, които пушат, пият или каквото и да е там и ги нападат, по някога доста силно, с цел да ги откажат от вярванията им."
Ето какво е станало през април тази година (за съжаление на мога да ви кажа точната година, но със сигурност става въпрос период през втората половина на '90-те-ред.) пред входа на пицария в Солт Лейк Сити, наречена "The Pie" - място, в което често се събират студенти от близкия университет на Юта. Докато двама колеги си пушили пред входа на заведението, една, както един местен репортер я описва, "банда бръснати тийнейджъри с вериги, бухалки, тухли и голям флакон спрей за очи в ръцете", се приближила до тях и заповядала на студентите да изгасят цигарите си. След като те отказали членове на бандите се върнали до колите си и взели всичките си оръжия, дори и бензинова резачка за дърва. Един от студентите получава сериозен удар с бухалка по главата. По-късно полицията арестува 24-годишния Клинт Марвин, известен с репутацията си straight edge-ър, заради неговото участие в атаката."Това, което ни заинтересува от полицейска гледна точка е, че инцидентът изглеждаше планиран.", казва лейтенант Мейс. "Първото нещо, което са направили straight edger-ите е да напръскат очите на жертвата си със спрей, за да го извадят от строя, а след това започват да го удрят по главата с бейзболната бухалка."
"Вестникът беше напълно неинформиран за случая в "The Pie""р казва Шон МакЛагърти, 23 годишният басист на местната straight edge банда Clear. "Не 20 души са ги атакували, както пишеше в статията. Единственото интервю, което дадоха студентчетата бе за Salt Lake City Tribune, което ги представяше като невръстни хлапенца - "Ооо, аз тъкмо бях навън да си запаля цигарата и тези лоши straight edger-и започнаха да се заяждат с нас!" Знаете, че нещата не стават така. Всеки знае, че бандата на тези студенти никак не е мирна и добричка, особено като има намесен и алкохол."
Вървейки по State Street, главната улица свързваща южната със северната част, която минава почти 15мили през покрайнините, можете да видите много изоставени коли, мини маркети, държавни магазини за алкохол, зали за боулинг и ресторанти за бързо хранене. Без съмнение комбинацията от този пейзаж плюс тийнейджърските тревоги, са причината, която привлича писателят/режисьорът Джеймс Мерендино. Неговият филм "SLC Punk" сниман по тези места на града с Матю Лилард, Съмър Феникс и Джеймс Дювал ще излезе в Щатите през идващата година (тоест е излязъл преди няколко години - бел. ред.).
Главният герой във филма е млад анархист, който с времето започва да се запитва за хардкор начина си на живот. Естествено, много от тези, които са замесени в straight edge започват да упадат от времето, в което достигат средата на двадесетте. Много форуми в интернет са пълни с послания от по-стари членове на движението, които протестират против насилието и еднообразието в сцената. И все пак философията на straight edge начина на живот вдъхновява много младежи, както по целия свят, така и в Америка - от Средния Запад до Изтока. Навсякъде и особено по места, в които алтернативните начини на изразяване на солидарността и задружието са доста малко. Най-голямата мистерия, обаче, е нарастващата милитаризираност на сцената в Солт Лейк Сити. „Straight edge е навсякъде, но тук всичко е толкова изпълнено с насилие.", казва лейтенант Мейс, който не е единствения, който не може да си обясни проблема със straight edge. "Много е учудващо. Не са много тези,които пушат и пият в Солт Лейк Сити, не мислех, че straight edger-ите ще се разерят толкова много."
Straight edge сцената не е само в USA, разбира се. Но докато анархистичните настроения в UK от край време се свързват с организации като ALF, връзките между пънка, straight edge и насилието, са много по-сложни. Още по-заинтригуващи са изследванията върху промяната на поведението на младите хора, проведени от британски учени, които предполагат, че мисленето на тези тийнейджъри е близко до това на straight edger-ите.
"Забелязал съм, че все повече и повече младежи заявяват, че никога в живото си няма да приемат наркотици.", казва Марк Радклиф, който управлява отдела за контрол над младежта в Мърмир. „Те не казват това заради рисковете за здравето от наркотиците, а защото наркотиците принадлежат на едно по-старо, дори по-жалко поколение. Преди няколко години това въобще не се забелязваше. Децата лъжеха, че са взимали наркотици, само за да се направят на готини. Нещата рязко се обърнаха в полза на по-чистия начин на живот. Една вечер, след хардкор концерт в „Tower Theater", преди арт къща, а сега единственото място в града, където се провеждат хардкор и пънк концерти, аз се запознах с Тайлър Дензли - висок, хърбав straight edger, който ми казва, че това движение е неговото спасение: "Започнах да слушам хардкор когато бях в 3-ти клас. Това промени целия ми живот.""
Заобиколен от наркотици и цигари, на 7 годишна възраст, Дензли се отдава на sXe да живот ("True Till Death" е често срещана фраза сред straight edger-ите) и е стигнал до там, че се е разграничил тотално от правенето на секс: "Обещах си да не правя секс през живота си, най-вече заради болестите", казва той."И освен това заради мнението ви за аборта, не искам да създам дете, чиято съдба ще е да умре преди да се е родило."
Тайлър Дензли все още е на 14 години.
"The Face"
Текст: Анди Бейли
Миниумки* - Домашно направени бомби от миниум и бял бронз. С такава бомба бе убит случаен зрител на сблъсъци между фенове на ЦСКА и Левски преди няколко години.
.JPG)
