Взето от www.hcxbg.hit.bg.
Спомен за един провален концерт -много интересна статия за проблемите с нацистите през ‘80-ти и ‘90-те в САЩ и по-конкретно в щата Тексас.
Може и да ви се струва странно, обаче, когато бях млад, моят живот се състоеше от три неща - хардкор, пънк и скейтбординг. Това беше още преди Тони Хоук да украси рекламите за всички X-Games, преди пънк да стане ежедневие по обикновените радио станции. По онова време, в Houston, най-яките концерти ставаха в прословутия "Axiom", които се намираше на улица "Mc Kinney" 2524. Там са свирили 7 Seconds, Danzig, The Accused, Cro-Mags, Agnostic Front, Social Distortion и кой ли не още. Няма да седна да ви разправям за първите ми стъпки в хюстънския ъндърграунд, а ще ви разкажа зе един от най-интригуващите моменти от онова време. Беше, мисля, 1990. Аз свирex в Refuse To Fall, първата 100%-ова хюстънска straight edge група. Бяхме се събрали преди година, предполагам. Освен, че свирех там, аз се занимавах и с уреждането на концерти за хардкор, пънк и метъл групи. Един хубав ден Sammy (Youth Of Today, Side By Side, тогава в Judge) ми звънна и ме помоли да им организирам концерт в "Axiom". Каза, че щели да имат само един концерт за тяхното „Brignin' It Down" турне в Тексас и искали той да е в Хюстън. Бях поразен от тази молба. Не всеки ден получаваш обаждане от член на такава група. Обикновено звънят разни световно неизвестни групи, които мечтаят за "големия удар". Аз веднага разцъках телефоните и говорих с няколко човека, за да видим какво, може да се направи. Не знам сега нищо за новите префърцунени фенчета, или както им викате там, но Judge по онова време бяха най-великата банда в световния хардкор. „Brignin' It Down" си беше един брилянтен албум, от където и да го погледнеш. Неговият излъскан метълически звук и всички онези химни на съмнението и страха го направиха не просто запомнящ се, а едва ли не исторически. Не си спомням точната дата и час на концерта, но успяхме да уредим всичко. Той щеше да се състои в "Axiom". На плаката, естествено, стоеше и нашето име, както и нашите приятели Intent ot Оустин и хюстънците Bottom Line. Може би имаше и още една група, но не помня. По онова време в Хюстън и изобщо в цял Тексас наци скиновете бяха много голям проблем. На всеки един концерт ставаше така, че на някой му разкатаваха фамилията от бой и винаги скиновете бяха замесени. Любимият номер на скиновете бе, да нападнат вкупом някой, който си кара колелото, на път към концерта. Пичовете от Intent си имаха неприятности с плешивковците, ние също. Както се сещате, ние бяхме банда устати straight edge хлапаци. Специално за Judge всички хардкораджии и straight edge-ри от Хюстън и околността се бяха надъхали за едно незабравимо прекарване, вечер посветена на стейдж дайвинг и мошинг в "Axiom". ДА, ПРИЯТЕЛИ, ТОВА БЕШЕ ПРЕДИ ВАШИТЕ ИЗИСКАНИ МОДНИ "ТАНЦИ". Скиновете от Хюстън и от щата, като цяло, също бяха разбрали за предстоящото събитие и стягаха редиците за нови побоища. Не е нужно да казвам, че когато разбрахме за това, част от ентусиазма ни се изпари. Както и де е, всичко си умирахме да видим Judge. Точно преди концерта, в Оустин някакъв пропаднал скин беше пребил от бой вокала на Intent, Mike Griffith. Той ни разправи, че просто си е лафил с някакъв приятел, когато жадния за кръв скинар нахлул в къщата, където се намирали те. Така че се наложило Mike, да се погрижи за раната си на път за Хюстън, преди това обаче той събрал хората от Anti-Racist Action и S.H.A.R.P. за евентуална подкрепа при нови неприятности. Групата от Оустин си носеше една торба пълна с бейзболни бухалки, предвид очертаващата се конфронтация със скиновете. Аз бях дори по-краен. Като типичен махленец, аз помолих някои от кварталните приятели да ни помогнат в случай на сблъсък. Като цяло не обичам насилието, но в случаи на непосредствена заплаха показвам мускули. Наближаваше началният час на концерта и ето ние бяхме изправени пред нов проблем - Judge ги нямаше никакви. Спомнете си, че говорим за 1990, когато не всеки имаше клетъчен телефон, а тъй като Sammy беше основният човек при заявката за концерта, просто нямаше към кого да се обърнем за информация, какво става с групата. Обиколихме околните пътища и магистрали с надеждата да ги открием, ако случайно са закъсали по пътя, но без успех. Най-сетне отворихме вратите на клуба, а от Judge ни следа. Специално за концерта бяха дошли хора от местния храм на Кришна, които носеха безплатна храна и напитки, което беше посрещнато с радост от хората, без значение вегетарианци или не. Отвън обаче се бе събрала една стабилна група от, както ги наричахме - "лошите", а именно от нацистите, на които не им позволихме да влезнат в клуба. Те се бяха събрали и чакаха от засада в задната уличка до клуба. Както си напредваше времето, атмосферата все повече и повече се разгорещяваше преди големия сблъсък, точно както е във филма Тhе Оutsiders. Докато ние с Refuse To Fall свирехме пред една от най-многобройните тълпи, които съм виждал изобщо на хардкор концерт, един от приятелите ни дойде, целия облян в кръв. Каза ни, че група нацита са го били. Малко след това ние забихме една от нашите анти-расистки песни и всички много ce надъхаха. По средата на нашето изпълнение групата с бейзболните бухлки от Оустин се втурна навън, за да предизвика скиновете на бой. Ние ги последвахме, макар и да трябваше да прекратим най-великия концерт в нашата кратка творческа история. На ъгъла на „МcKinney" и „Live Оак" се бе събрала тълпа от, обидени на целия свят, наци скинове и група от възмутени граждани. Ние бавно тръгнахме към скиновете, те се събраха и също тръгнаха към нас. Беше като сцена от филм. Плешивците бяха най-малко 30, колкото наброяваха и нашите редици. Точно преди да почне мелето един от скинарите се изтъпани най-отпред и на висок глас ни запита, защо носим бухалки при положение, че ще се стреля на месо. Трябва да призная, че само аз носих пистолет по съвета на хулиганите от нашата махала. Hе стига, че бях само на 16. Щом чухме, че те си носят огнестрелно оръжие, ние отстъпихме.Сега мисля, че ако не го бяхме направили, нещо непременно щеше да се случи, жертвите бяха неминуеми. Така или иначе Judge не се появиха. Години след това попитах Sammy защо се получи така и той ми каза, че им се прецакал бусът някъде на север, аз обаче подочух, че те просто са решили, да отделят малко време за слънчеви бани по плажовете на Южна Калифорния. Когато се запознах Porcell, той въобще не можа да си спомни какво е станало. Истинска мистерия. Онази вечер избегнахме политическо бедствие, а от друга страна местните групи получиха допълнителен стимул за други изяви. И след тази вечер продължих да се занимавам с уреждането на концерти та чак до сега. Но и научих един добър урок от всичко случило се тогава, а именно, че да пребориш омразата с друга омраза е напразно. Нищо не постигаш освен може би, че стимулираш допълнително егото си. Смятам, че да си спокоен и да се забавляваш е далеч по-съществено.
Danny Perez, специални благодарности на Look Beyond Fanzine
.JPG)
