30 април, 21,30ч. в Дом на Киното

Дяволската музика от Nublu до “Гьорче Петров”: Blla Blla Blla на „Аларма пънк джаз 3”

http://www.bnr.bg/sites/hristobotev/Shows/...423Bla_Bla.aspx

Това, рокендролът, наистина било дяволска работа – хем му правят панахиди и чествания на годишнини от смъртта му, хем мине – не мине някоя година и той вземе, че се всели в някого на другия край на света – ей така, за да напомни за себе си и най-вече, за полагащия му се по рождение статус на универсален език там, където тегнат предразсъдъци и неразбирателство. Запознах се с Идриз Амети, фронтмена на скопската банда Blla Blla Blla, първата рокендрол група на албански език в света, непосредствено след концерт на Forro In The Dark на „Оффест”. Малко след като Forro In The Dark, нюйоркски бразилци, свирещи с Дейвид Бърн, Бебел Жилберто и кръга около лейбъла Nublu, представиха първия си „пълнометражен” албум Bonfires Of Sao Joao. И малко след завръщането на Blla Blla Blla на голямата сцена с втори студиен албум – Oversky Ballkanishe Re-Form. В разговор пред микрофон за „Аларма” с Мауро Рефоско от Forro In The Dark и с Идриз Амети си казахме много сходни неща, което и ме подтикна да нарека този текст „Дяволската музика от Nublu до „Гьорче Петров” – защото рокендролът наистина е универсален език: понякога, и то доста често, в много по-голяма степен и от фолклора.
Blla Blla Blla са истински ветерани на дяволската музика по нашите земи, и макар да имат и „фолклорни елементи”, излизат от всякакви стереотипи за „балканска музика”. След наближаването на критичната 40-годишна възраст, твърди основателят на бандата Идриз Амети, човек губи хъса си и видяно от такъв ъгъл, на него и на музикантите в групата му тъгата и депресията са им много по-близки, отколкото в края на 90-те. Но пък от друга страна, колкото повече човек слуша албуми като Bonfires Of Sao Joao (велеляшкия дебют на Мауро Рефоско и компания за лейбъла Nublu) и Oversky Ballkanishe Re-Form (мрачноватото завръщане на Blla Blla Blla), толкова повече започва да ги вижда като двете страни на една и съща монета, прощавайте за баналната метафора. Самият факт, че такива албуми излизат е достатъчна гаранция, че по света нещата все още са наред и поне още известно време ще бъдат... А дяволската музика... Дяволската музика има много лица, кое от кое по-дяволито, а освен това от Ричи Валънс и Робърт Плант и Джъстин Адамс насам е придобила способността да се кръстосва с какво ли не с цел “подобряване на породата” – и независимо дали е маскирана като даутаун-форо или камерен пост-пънк с текстове на албански, същността й е неунищожима. И слава богу...
Идриз Амети и покрайнините на рокендрола – разговор в домашното студио на Blla Blla Blla в населба “Гьорче Петров” в периферията на Скопие малко след излизането на втория студиен албум на бандата...
Идриз, много се радвам най-после да се запознаем. Знаеш ли, че в някои ъндърграунд среди, дори в България Blla Blla Blla са истинска легенда?
Е, не бих нарекъл себе си легендарен – може би първият албум на групата от 1999 година наистина се възприема така и да, съгласен съм – албумът е легендарен, но за да станем самите ние легендарни, първо ще ни се наложи да умрем.
И все пак, първата група в световната история на рокендрола с текстове на албански език – знам, че т.нар. журналисти обичат да преекспонират този факт, но все пак...
Много ни беше криво още в началото, когато по вестниците ни пишеха като “двама албанци и двама македонци”, а ние не се събрахме, за да бъдем “двама албанци и двама македонци” – събрахме се като приятели и това много хора, особено някои западни журналисти изобщо не успяха да го проумеят – знаеш, имаше война, национализъм и всякакви такива неприятни неща... И идва един и ме пита “Ама как така – двама албанци и двама македонци да свирят заедно рок?”... И тогава му рекох: “Ей така, а ти къде мислиш, че се намираш?” “На Балканите” – отговаря. “Е, като си на Балканите, да знаеш че тук всичко може – дори двама албанци и двама македонци да правят заедно рокендрол”... А ако се върнем на въпроса колко сме легендарни, ще ти кажа, че в Косово например Blla Blla Blla наистина е значимо име. Първия ни албум никой, дори тук в Македония не го знаеше, докато не се случи един отличен фестивал в Косово – отиваме да свирим ей така, викаме си, пред малко публика, колкото да отбележим участие – и какво да видим – цялата зала претъпкана и пее песните ни заедно с нас. Представяш си какъв шок преживяхме. За една анонимна група да се случи нещо такова тук на Балканите, знаеш, си е почти научна фантастика. Албумът беше издаден в Македония в тираж 300, от които половината, както обикновено се случва, отидоха при журналисти, при приятели и т.н., а останалия тираж го раздадохме на “Юготон” и на някои други по малки музикални магазини... А в Косово идва един собственик на такъв магазин за дискове и ми раправя за небивало търсене – той самият бил направил най-малко 1000 пиратски копия. И това е ествествено, защото тогава в Косово нямаше рокендрол. И не само там – и в Албания още нямаха такава група като нас.
Това са стари работи, но в домашното ти студио ли преживяхте войната? Защото много македонски групи – от “Сетстат” до не-знам-си-кои-си – разказват за това как окато хеликоптерите са кръстосвали небето над Скопие, те са ссвирели по гаражи и репетиционни – и на някои този период личи и в по-късната им музика като влияние и като звук...
Всичките групи бяхме така – това беше повсеместната ситуация. Избягвахме дори да излизаме на улицата, избягвахме да се срещаме с хората, защото всички говореха само за политика. Само ако трябваше да се видим с някой приятел музикант, бързо хващахме такси – и до тях. Прекарвахме си цялото време по гаражи и подземни репетиционни – общо-взето, вършехме си нашата работа със съзнанието, че тази лудост един ден най-после ще свърши... Защото ако войната беше продължила по-дълго, кой знае къде щяхме да сме днес – може би някой – мъръв, друг – в чужбина и т.н.
Част от музиката в новия ви албум, предполагам, се е родила точно тогава – в онези смутни времена. Всъщност, двата албума доста се различават, и то не само защото цигуларят ви Ермал Скупи за един известен период живееше във Франция и не свиреше с Blla Blla Blla...
Да, той трябваше да замине да завърши образованието си във Франция, но съвсем скоро отново се върна в Скопие и много ще се радвам отново да се съберем с него, защото още навремето той ни открехна на това какво е музика. Все пак, академичен музикант… а ние си бяхме пънкари – и нотите дори не знаехме и той само ни изпяваше идеите и решенията си за аранжиране... Първият албум беше записан за 7 дни, а новият го записвахме цели 3 години – оттам идва основната разлика – обмисляне, преработки, триене, записване наново... Но и това не изчерпва всичко, защото, ако забелязваш, той е и доста по-тъжен от първия. Ако в първия текстовете бяха за животни (за вълка и кучетата, за пчелта, за таралежа – за всичките невинни душици, треперещи по шумите, докато ние водим войни), то във втория темите се въртят много повече околко тъгата, надеждата, безнадежността и прочее. Самите ние поостаряхме, някои се оженихме, и деца ни се родиха и това ни кара да гледаме по един по-друг начин на света около нас...
Съвременната македонска сцена как ти се струва – какво е бъдещето?
От най-младите всички свирят хардкор, което ми допада като енергия, като идея, но не и като музика – продънват ми се ушите от хардкор и траш. Иначе от по-утвърдените “Фолтин” много ми допадат. “Стринг Форсис”... приятели са ми, добри музиканти са, но посоката, която са си избрали не е точно моята. “ДНО” в много добра група и макар в “Проект Жлуст” да свирят същите хора, като че ли там ми липсва малко енергията. Знаеш, аз съм си рокендрол-мен и от камерния и рокаджийския вариант на една група предпочитам рокаджийския...
А вие – трети албум?
Ще има, разбира се. Не мога да ти кажа кога, но че ще има – задължително ще има.
С каква мисъл се събуждаш сутрин и каква музика звучи в главата ти по изгрев слънце?
В последно време нищо не може да ме вдъхнови. Ставам сутрин и изобщо не мисля за музика, защото съм все по-голям песимист, че тази сцена някога ще се вдигне на крака и музикантите ще могат да заживеят достоен живот. От друга страна – нищо друго не мога да правя, освен музика, така че, колкото и да съм разочарован от музиката, продължавам в тази насока. Въпреки че на година имаме едва по три концерта, въпреки че нито една македонска група на може да се похвали дори с 50 концерта годишно, което е скромна бройка в сравнение с останалия свят – та, като се събудя сутрин, дори и не помислям за музика, не помислям за нищо.

P.S. Три години по късно...

От това интервю с Идриз Амети, проведено три дни преди Blla Blla Blla да подгряват Иги Поп на фестивала „Таксират”, ни делят цели три години, които опровергаха и твърдението, че младите в Македония свирят само хардкор и траш, и песимистичните прогнози, че балканска рокендрол група трудно може да направи по 50 концерта годишно. В момента Blla Blla Blla са готови с третия си студиен албум, който, ако съдим по пилотното парче Kujt I bije, съвсем не е толкова песимистичен като звук. Все още изнасят концерти пред многохилядна публика на големи фестивали. Новият басист на групата е не кой да е, а Никола Бочваров, когото познаваме от „Мизар”. В домашното студио на Идриз преди няколко седмици приключиха и записите на новия албум на Bernays Propaganda, най-успешната македонска рокендрол група за последното десетилетие... Какво повече можем да кажем, освен да напомним, че Blla Blla Blla свирят на главната фестивална вечер на „Аларма пънк джаз” в Дома на киното (и на вълните на програма „Христо Ботев”) –

на 30 април от 21.30ч. заедно с
Група Ас,

Ambien Anarchist

и Оладутун Ибикуй...