Демонстрирайки че пънк традицията може да съществува и живее в духа на традиционната ирландска фолк музика,the Pogues са заклеймени като една от най-радикалните банди от средата на осемдесетте години на двайсети век. Водени от Shane MacGowan,  the Pogues имат политическа насоченост-  много от техните песни подкрепят либерализма на работническата класа. В тях не липсва и черно чувство за хумор,вписан в един от най-големите им хитове,а именно коледната песен "Fairy Tale of New York." Първите три албума на Поугс- Red Roses for Me, Rum Sodomy & the Lash, If I Should Fall From Grace With God - се разпространяват и във Великобритания и в САЩ,а до  1988 печелят много фенове и в двете страни. Но мрачният, романтичен начин на живот на  MacGowan,който е и същевременно ключът към успеха, се оказва и причина за упадъка на групата.  До края на десетилетието той става алкохолик, пристрастява се и към наркотици, в следствие на което е уволнен. The Pogues продължават без него до ранните `90, свирейки пред все по-бледи и малобройни тълпи, докато не се разпрадат през 1996.

Shane MacGowan, ирландски пънк, вдъхновен от the Clash, събира the Pogues през 1982, след изпълнение с лондонската пънк банда the Nipple Erectors, по-късно наричана the Nips. MacGowan среща Spider Stacy в гара на лондонското метро, където свири на калаена свирка.Двамата започват да работят заедно, привличайки китариста на Nip - Jim Fearnley. Именувайки се Pogue Mahone -- келтски израз, означаващ "kiss my ass" - триото започва да свири традиционни ирландски мелодии по пъбове и по улици, прибавяйки в екипа си Jem Finer на банджо и китара, Andrew David Ranken на барабани и Cait O'Riordan на бас. Групата става шест членна, а песните които изпълнява са оригинали на  MacGowan. Бързо печели репутация на дива и пиянска банда, с невероятно луди изпълнения на живо. Съкращавайки името си на the Pogues, бандата издава сингъла Dark Streets of London в ранната 1984, и подгрява  the Clash по време на лятното им турне. До есента подписват със  Stiff Records и издават дебюта си - Red Roses for Me.

Red Roses for Me е невероятен хит, утвърждавайки  the Pogues като една от най-жизнените,но и политически насочени групи във Великобритания.През 1985 към нея се включва и китаристът Philip Chevron и записват проект с продуцента Elvis Costello. Бандата започва да звучи по радиото. Непосредствено след издаването на въпросния Rum, Sododmy and the Lash ,следва поява във филма  Straight to Hell (на Алекс Кокс) през 1987. До 1988, O'Riordan напуска ,за да се омъжи за Costello. Заместена е от Darryl Hunt;  Terry Woods на банджо е също ново попълнение. През 1988 подписват с Island Records и издават If I Should Fall From Grace With God. Тавата е най-големият успех. "Fairytale of New York," достига второ място в Обединеното Кралство,песента включва и вокалиста  Kirsty MacColl.

Въпреки успехите, Shane MacGowan бавно пропуква бандата отвътре. Въпреки че това не личи в "Yeah Yeah Yeah Yeah Yeah",сингъл от 1989 ,нито в Peace and Love ('89) ,той започва да буйства на сцената на изпълнение на Saturday Night.  Hell's Ditch от 1990 e почти помрачен от поведението на вокала. Той е помолен да напусне през 1991; три години по късно той се завръща с нова банда, the Popes. За следващите турнета е ангажиран вокалистът на the Clash, Joe Strummer, но до издаването на Waiting for Herb през 1993, Stacy се превръща в постоянен вокал.Waiting for Herb получава добри, но скромни отзиви,подобно на  Pogue Mahone от 1995. През 1996, the Pogues решават да се разделят след  14 години съвместна работа, въпреки че през 2001 се събират  (заедно със Shane MacGowan )за кратко турне из Великобритания.